Тази година форумът „Валдай“ повиши нивото си – повече чуждестранни държавни глави присъстваха на пленарната сесия, на която „звездата“ бе президента Путин с основното слово и отговорите му на последващите въпроси. Новото старо послание – центърът на света се измества на Изток, и Русия измества външната си политика в съответствие с това. Човек би могъл погрешно да приеме думите на Путин по номиналното им значение и да си помисли, че Русия е по-малко заинтересована от Европа и Запада. За да се разсее това впечатление е достатъчно да се оцени изказването на фона на стратегическите разговори и „сърдечната антанта“ с Франция на Макрон и Америка на Тръмп.

Не приемайте погрешно посланията от Валдайския форум – въпреки че ораторите бяха поканени да обсъдят по-дългосрочния хоризонт, нито сантиметър от територията, която покриха в изказванията си, не противоречи или не се отклонява от техните краткосрочни програми.

Азиоцентризмът в руската външна политика винаги е бил подчинен на евроцентричния стремеж на Кремъл. Повечето от проактивните външнополитически инициативи на Москва, по-голямата част от търговските, военните и външнополитическите ресурси, са посветени на промяната и адаптирането на отношенията със Запада.

Обръщението на президента Путин на форума не прави изключение.

Москва има традиция да плаши ЕС и САЩ че ще се обърне на Изток, ако не бъде третирана равноправно.

Дори сега открито говори за военно-стратегически съюз с Китай, – внушение, което се усилва от решението на Москва да помогне на Пекин в създаването на система за отбрана срещу балистични ракети.

Газпром използва същия трик, като заплаши да отклони газовите си потоци на изток – към Китай и Далечния Изток, ако ЕС не приеме обходните проекти на Украйна – Северния и Турски поток.

Десет години по-късно – Газпром е изправен пред все по-голямо предизвикателство да защити своя пазарен дял. ЕС не предостави привилегирован достъп на Северен и Турски потоци, а президентът Путин възпроизвежда същата приказка за „завоя към Изток“ на Валдайския форум.

Да припомним, че след като „помогна“ на Китай да създаде собствен изтребител, Пекин вече разполага със своя версия на „невидим“ самолет от пето поколение, който се конкурира с гордостта на руската авиация СУ-57. Подобни ще бъдат последствията от „подкрепата“ за изграждане на система за противоракетна отбрана.

Няма нищо по-несъвместимо от модела на развитие на Русия с този на водещите азиатски държави. Идентифицирането с Азия помага на Кремъл да анимира усещането за принадлежност към най-динамичния център на световната икономика и да преведе този привнесен оптимизъм в пропагандата си у дома и зад граница.

Ключов елемент в тазгодишното изказване на Путин е, че въпреки че светът преминава към многополярно състояние, като най-вероятният сценарий е саморегулираща се анархия. В тълкуването на президента Путин това предполага ръст на несигурността, което трябва да прикани политиците да погледнат по нов начин на регионалните отбранителни съюзи и на необходимостта от допълнителни гаранции за сигурност, ако искат да поддържат икономически растеж и траекториите на просперитет. По-голямата част от това представлява класически геополитически маркетинг – нещо, което руските цари и царици постоянно са предлагали във вековете на своите западни роднини монарси – ролята на Русия като жандарм и доставчик на сигурност – на оръжия и войски, като руското общество е готово да приеме обратно „товари 200“ и „300“ – убити и тежко ранени.

Президентът Путин рисува мрачно бъдеще, ако светът не се вслуша в предупреждението му. Човек трудно може да устои на аналогия с паническата тактика, към която прибягват радикалите по темата изменението на климата, за да принудят правителствата да увеличат разходите по решаването на проблемите на климата. Русия се надява да пожъне справедливия си дял от премии за сигурност или геополитически данък за сигурност, които нациите ще бъдат принудени да плащат. Това силно напомня на схемите на мафията да вземат данък „спокойствие“ от собствениците на дребни магазини.

Единствената разлика в сегашната осъвременена версия на Кремъл е претенцията за системност в подхода и за нов глобален ред, при който стратегическите предложения за чадър на Русия и сигурност ще се ценят и ще привличат купувачи.

Президентът Путин не пропусна да добави стратегически щрих към внушението си, като намекна за решението, взето през 2015 г. да интервенира в Сирия и да изгради две бази – военно-въздушна и военноморска. Сирия е търговската мостра на стоката, която Русия е готова да предложи на други автократични режими по света – от Либия до Венецуела, Куба, Иран, Турция и дори Саудитска Арабия. Президентът Путин не крие, че сирийската операция, която той счита за пълен успех, трябва да се счита за модел за разрешаване на други конфликти. След Крим и Сирия Москва показа пълния си арсенал – от хибридна войни, частни армии, агенти за влияние и тайни агенти на влияние, до военно оборудване и войски.

Конфликтите предоставят нови възможности на Москва да изпробва и продава оръжейни системи и да идентифицира най-доброто съчетание между явно и прикрито в политиката си, включително дипломатически възможности за постигане на целите.

Русия обмисля всяка възможност да попълни всички празнини в сферата на сигурността, които остават след оттеглянето и намалените ангажименти на САЩ. Сделките за C-400 са само прелюдия, а ударът с дрон в рафинерията на Саудитска Арабия е превъзходна възможност. „Мистериозна“ атака, която предполага високо усъвършенстван оперативен капацитет за управление и контрол, доста над възможностите на обичайно заподозряните в региона, и което прераства веднага в предложение за покупка на „панацеята“ C-400.

Cui Bono – кой има полза от това – остава неизменно най-добрия ориентир в създалата се обстановка.

В речта си пред участниците във Валдайския форум, президентът Путин предложи списък от конфликти, в регулирането на които Русия може да участва – Афганистан, израелско-палестинския, в Персийския залив. Предложението на Путин за решение на кризата в Персийския залив чрез създаването на Организация за сигурност и сътрудничество на държавите от Персийския залив е олицетворение на новите глобални стремежи на Русия.

Владимир Путин не споменава за Либия, където частната руска армия Вагнер вече върна 35 загинали и много повече ранени.

Москва участва в конфликти в страни, като почти винаги те имат отношение към нефтените и газовите пазари, тъй като енергията остава основата и приходната база на вътрешната и външна политика на Русия.

Руският президент продължава да представя Евроазийския Икономически Съвет като адекватен еквивалент на ЕС и на другите икономически блокове, като добавя и оптимистичен поглед върху задълбочаващото се сътрудничество на организацията със Сингапур, Виетнам и Китай.

Форумът във Валдай предостави на руския президент повод да потвърди и развие плановете на Кремъл за силни отношения с африканските държави, като в този процес Русия си партнира както с Китай, така и с Франция. Ако новините, които идват от Централноафриканската република, са някакво ръководство за намеренията на Москва, тогава отново на преден план излиза комбинацията между скрити и явни операции, в които се смесват оферти за сигурност със забулени.

Президентът Путин се старае да разгърне и визията си за сигурност извън блоковете, в мрежа от неясни дефинирани гаранции за сигурност от страна на великите сили. Той предлага този вариант извън НАТО и на Сърбия и на Западните Балкани. Темата е била обсъдена и с президента Макрон, с президента Ердоган, като се промотира като основа за регулация на „замразените“ конфликти в Украйна, Грузия и Молдова.

И накрая, лидерът на Кремъл не пропусна да използва представянето си във Валдай, за да надгради над новите ангажименти за ратификацията на Парижкия договор по климата, които са по-скоро форма, отколкото съдържание, в контекста на възможностите за „нормализиране“ на отношенията между ЕС и Русия, които обвърза с напредък по споразумението от Минск и с отмяната на санкциите.

И тази година, изявленията на президента Владимир Путин, които той направи в присъствието на няколко държавни глави, се стремят да усилят възприемането му като глобален лидер, което да доведе до нов прилив на доверие зад граница, и да подобри рейтингите у дома, в условията на спадащ жизнен стандарт и посегателства върху демокрацията.

С течение на годините организаторите на форума „Валдай“ престанаха да канят критични гласове, което превърна събитието в поредната, макар и водеща, пропагандна платформа на външната политика на Кремъл.

Илия Василев,

Bulgaria Analytica