„Ето ни, преди няколко дни отбелязахме 10 месеца от погребението на Македония, което бе извършено след колективна екзекуция в присъствието на държавата. И някак си събитието се падна баш на 11 октомври, денят, когато македонците решиха да вземат съдбата си в свои ръце: Да се освободят от българските окупатори, които с местните помощници решиха да заличат съзнанието на този народ, че са македонци, които говорят на македонски“, пише близкият до ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса.

Тогава реториката бе подобна на тази, която слушаме днес. Както при нахлуването на българската войска, която на 19 април 1941 година влезе в Струмица, че българските братя от Македония ще бъдат освободени от сръбското робство и под цар Борис ще бъдат част от силното европейско семейство на фашистите. Българите бързо влязоха в това ново европейско семейство, когато техният премиер Богдан Филов подписа на 1 март във Виена пакт с фашистите на Хитлер.

Филов заяви пред българския парламент на 19 ноември 1941 година, че присъединяването на страната към фашистите е било оправдано, защото с това Македония и Тракия се освобождават и се присъединяват към майка България.

За освобождението на Македония от самата себе си и българските братя в нея, царска България доведе 45 хиляди войници от 5-та българска армия под командването на Никола Михов, 3400 учители и наставници, които да налагат българския език в училищата, 170 попа и свещеници в църквите, 850 българи за държавното управление... Българите не вярваха в българските чувства на братята македонци.

Българизацията също потърси местни, македонски сътрудници, които да агитират за българизацията и да организират въоръжени чети от местното население за борба срещу партизанския и интелектуалния отпор. Формираха се пробългарски Комитети за действие, начело на които се оказаха нашите Васил Хаджикимов, Димитър Чкаторов, Спиро Китанчев, Димитър Гюзелов, Кирил Дрангов... а от чужбина в подкрепа на българизацията работеше Ванче Михайлов, който по това време се намирал при лидера на фашистката Независима Хърватия, адвокатът Анте Павелич, в Загреб.

Съпротивата в Македония се води от няколко стари активисти на ВМРО като Панко Бръшнаров или Павел Шатев и новосъздадените комунистически организации, които заедно, под координацията на пратеника на маршал Тито Светозар Вукманович - Темпо, ще формират партизанско македонско движение, което създава независимата държава Македония и същата е дефинирана и обявена от АСНОМ, в края на Втората световна война. Историята след АСНОМ я знаем всички. Македония става държава.

Че югославското народноосвободително движение в Македония подразбира държава на всички македонци, включително живеещите в Пирин и Беломорска Македония, е документирано от състава на делегатите на първото, държавнотворно заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. Атанас Велков Василев и Васил Григоров Василев са делегати на АСНОМ от Петрич. Димитър Манджовски и Васил Атанасов са делегати от Костур ... а АСНОМ е създаден от учителя от Велес, старият ВМРОвец Панко Бръшнаров.

И тук трябва да затворим учебника по история и припомнянето на чистите факти. Заключението е, че за държавата Македония са се борили заедно и комунисти, и социалисти и ВМРО. Факт е, че днешната държава Македония се е формирала на територията на Кралство Югославия в частта под контрола на Сърбия и че тази територия за формиране на македонската държава е част от Югославия. Както и че за днешна Македония, заедно с македонците, са се борили и партизански комисари от Сърбия, започвайки от Драган Павлович-Шиля до черногореца Светозар Вукманович-Темпо. Събитията след това, чистката сред самите македонски лидери като Панко Брашнаров или Методи Андонов-Ченто, произтичат от идеологическата борба между сталиновото Информбюро и инициативите на македонските лидери да се довърши процеса на обединение на македонците от Пиринска и Егейска с македонците от Вардарска Македония.

България и Гърция, за разлика от Сърбия, не се отказаха от териториите в които мнозинство са македонците, и днес твърдят, че изобщо няма македонци.

Факт е също така, че докато съществувала Югославия, македонците в Пиринска област са имали пълни етнически права и осъзнаване на собственото си съществуване и отчасти в Егейска Македония. Днес Гърция и България изискват, а Македония се съгласява, че в Пиринска и Егейска няма македонци, а самата държава Македония се отказва от правото дори да ги споменава. Тя се отказа от тях, но и от македонците у дома.
Защо се пише всичко това и то в този момент.

Историята се повтаря. Всичко е едно и също, само че днес нямаме партизани. Днешните български комитети за действие се ръководят от Владо Бучковски, Радмила Шекеринска, Зоран Заев, Никола Димитров ..., които са съгласни, че Македония няма история, че е българска. Хората без история са като къща без кадастрална регистрация, формално - те не съществуват. Нация без гражданство е сбирщина от временни бежанци. Кюрдите са голяма нация, с над 20 милиона, разделени в пет или шест държави и всеки ги удря, както свари. Те нямат държава, която да организира и защитава. Ние вървим към състоянието на кюрдите, това се случва пред очите ни и го гледаме.

Заев и неговите сътрудници се съгласиха и на ревизия на македонския език, с въвеждането на двуезичност, той е поставен в подчинено положение на албанския. Това не е мое мнение. Това е позицията на правната система на Венецианската комисия, която бе публикувана миналата седмица. Когато тя трябваше да бъде обявена официално, нашата делегация отказа срещата и с това отложи публикуването. Заев, Шекеринска, Пендаровски... имат дългове към наркоклановете от Арачиново и Гърчец, към мафията от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), които гласуват за тях на избори, и се отказаха от решението на Венецианската комисия, в което се твърди, че двуезичността е незаконна. Те се отказаха от европейска защита на македонския език. След това нещата са ясни за всички.

Официалната позиция на българското правителство и резолюцията на техния парламент, обявена тези дни, са, че ние безусловно сме длъжни да се откажем от партизаните и държавността, придобита от АСНОМ. Да извършим лустрация, като се отречем от всички бойци от

Националноосвободителната борба и институциите на Македония трябва да признаят, че те са виновни за „югославизма“, политиката, която според тях създава изкуствена нация и изкуствена държава Македония.

Радмила Шекеринска

Заев вече заличи резолюцията на АСНОМ от Конституцията. Когато в парламента Шекеринска каза на сърбина от Куманово, депутатът Иван Стоилкович, да си ходи там, откъдето е дошъл, беше обявен нейния път към Арачиново и българизацията. Арачиново я доведе на власт, а София я поддържа.

И след всичко това, Зоран Заев очакваше, че за всичко това ще получи Нобелова награда за мир. Боже мили, има ли граници на глупостта и самонадеяността? Да се даде Нобелова награда на човек, който с химикалка изтрива собствената си държава, история и народ. Да застане в историята на нобеловите лауреати до големия Чърчил, Ясер Арафат или Иво Андрич!

Просто знам, че отгоре, от небето, великият нобелов лауреат Андрич чете думите, написани за сепаратизма на писателя Енвер Йолакович: Аз, Енвер, с моето писане стигнах до вратите на ада, а вие, Бога ми, ги отворихте и влязохте ..."

Източник: "Фактор.бг"