Нова година, нов късмет. В посланието си за 2020 г. пред Федералното събрание Владимир Путин даде заявка за предстоящи промени в руската конституция. Но въпреки многото коментари, че с това Путин цели да остане на власт завинаги, намерението му е точно обратното. Той всъщност чертае пътна карта за постепенното си оттегляне от властта.

Същевременно руският президент се стреми да увековечи режима, създаден по негов образ и подобие.

За всички е ясно, че Путин няма да пусне юздите през 2024 г., когато изтича мандатът му и по сега действащата уредба той не може да се кандидатира отново. От дълго време в Москва, а и на Запад, се спекулира какви са възможните варианти. Дали Путин ще отмени конституционното ограничение, че никой не може да заема президентската длъжност повече от два последователни мандата? Дали ще се опита да накара Минск да се съгласи т.нар. Съюзна държава Русия-Беларус да се сдобие с председател? Или пък ще създаде изцяло нов пост в рамките на институциите на Руската федерация, който да му даде възможност да упражнява власт?

След като удари на камък в пазарлъците с Лукашенко, явно Путин е заложил на третия вариант. Преди две години, точно преди да го преизберат за държавен глава, той уверяваше всички, че ремонт на основния закон не предстои. Но малцина и тогава приеха изказванията му за чиста монета.​

Какво предлага Путин

Как би изглеждал новият конституционен модел, предложен от Путин? На първо място, министър-председателят заедно с министрите в кабинета ще бъде избиран от Думата (долната камара на Федералното събрание), а не посочван от президента и след това формално одобряван от депутатите. Но освен това има и друго - президентът съвместно със Съвета на федерацията ще може да уволнява правителството. Иначе казано, излиза, че Путин не е привърженик на пълен завой към парламентарна република.

На второ място, ограничението за заемане на президентска длъжност ще е за два мандата, а не за два последователни мандата. С други думи рокадата Путин-Медведев-Путин ще е изключена.

На трето място, ще се разширят правомощията на Държавния съвет, понастоящем чисто съвещателен орган, чийто председател е президентът, а членове са висшите представители на законодателната и изпълнителната власт.

Преведено на политически език това значи следното: приемникът на Путин в Кремъл ще трябва да дели властта с министър-председателя и вероятно с шефа на реформирания и подсилен Държавен съвет. Нищо чудно самият Путин да си избере именно тази длъжност. Прецеденти има. През март 2019 г. Нурсултан Назарбаев се оттегли от президентския пост и пое председателството на Съвета за сигурност в Казахстан. На практика той продължава да управлява страната, без формално да е начело.

Такъв е планът на Путин: постепенно някой друг да поеме работата, но този приемник да е под надзор - поне за начало. Новият стопанин на Кремъл да споделя власт с премиера, излъчен от “Единна Русия” или пък бъдещата партия на властта. А Путин междувременно да запази неформални и формални лостове на влияние.

Какво да очакваме

Държавният съвет, например, може би ще е шапка на Съвета за сигурност, който пък ръководи силовите ведомства. Това е застраховка, че бъдещият президент няма да използва правомощията си срещу Путин или неговите подопечни в държавните структури, службите за сигурност или бизнеса. Също Кремъл изпраща сигнал, че системата ще продължи да функционира по обичайните правила. Путин ще разпределя ресурси и арибитърства във вътрешните конфликти между отделните кланове и лобита в управлението.

С други думи, Владимир Путин набелязва пътя, по който лека-полека да се изтегли от властта и да се преобрази в руския вариант на Дън Сяопин. Един вид баща на нацията и върховен водач и стратег.

Системата не пилее време. Вече е излъчена работна група по конституционните промени (формален акт, понеже текстовете са сигурно вече разработени в Кремъл). До началото на май се очаква референдум, който да одобри поправките. Референдумът ще гласува и поправка в Конституцията за автоматично индексиране на пенсиите. Целта е да се повдигне ентусиазмът на избирателите. А нищо чудно той да се проведе и заедно с предсрочни избори за нова Дума.

Приоритетът ще бъде да се стимулира максимална активност и по този начин да се легитимира както новият модел, така и бъдещият парламент (имайки предвид, че равнището на обществено доверие в законодателната власт е ниско).

Кой ще дойде на мястото на Путин

Остава обаче нерешен най-важният въпрос – кой ще бъде приемникът на Путин? Трябва да е някой, който да върши работа, но да е лоялен на Върховния лидер.

Такъв човек имаше: Дмитрий Медведев. Той все така може и да се върне някога като президент, защото е де факто номер 2 в режима. Но засега, за Путиново съжаление, Медведев е бита карта. Към днешна дата той олицетворява корупцията и безотговорността на управлението. Той обра негативите от непопулярната пенсионна реформа, а и разследванията на екипа на Алексей Навални също повлияха на обществения му образ.

Затова и Путин замени стария си другар и съратник с Михаил Мишустин. Мишустин обаче е технократ, а не престолонаследник. Неговата задача ще е да провежда политики, които да вдигат рейтинга на властта, както и този на Путин. И съответно Путин да има повече време да се посвети на стратегически въпроси, включително в сферата на външната политика. И, разбира се, да обмисля варианти за следващия руски президент.

От гледна точка на своя лидер авторитарните режими имат един очебиен недъг. Диктаторът няма друг избор, освен да остане на власт до края на живота си. Не са много примерите, когато подобните на Путин се оттеглят в пенсия и пишат на спокойствие мемоарите си. Слезеш ли от трона, в най-добрия случай те очаква дворцов преврат и вила на държавни разноски под наблюдението на съответните органи. В най-лошия – съдбата на Кадафи. Путин обаче вижда за себе си съвсем друго бъдеще.

ова година, нов късмет. В посланието си за 2020 г. пред Федералното събрание Владимир Путин даде заявка за предстоящи промени в руската конституция. Но въпреки многото коментари, че с това Путин цели да остане на власт завинаги, намерението му е точно обратното. Той всъщност чертае пътна карта за постепенното си оттегляне от властта.

Същевременно руският президент се стреми да увековечи режима, създаден по негов образ и подобие.

За всички е ясно, че Путин няма да пусне юздите през 2024 г., когато изтича мандатът му и по сега действащата уредба той не може да се кандидатира отново. От дълго време в Москва, а и на Запад, се спекулира какви са възможните варианти. Дали Путин ще отмени конституционното ограничение, че никой не може да заема президентската длъжност повече от два последователни мандата? Дали ще се опита да накара Минск да се съгласи т.нар. Съюзна държава Русия-Беларус да се сдобие с председател? Или пък ще създаде изцяло нов пост в рамките на институциите на Руската федерация, който да му даде възможност да упражнява власт?

След като удари на камък в пазарлъците с Лукашенко, явно Путин е заложил на третия вариант. Преди две години, точно преди да го преизберат за държавен глава, той уверяваше всички, че ремонт на основния закон не предстои. Но малцина и тогава приеха изказванията му за чиста монета.​

Какво предлага Путин

Как би изглеждал новият конституционен модел, предложен от Путин? На първо място, министър-председателят заедно с министрите в кабинета ще бъде избиран от Думата (долната камара на Федералното събрание), а не посочван от президента и след това формално одобряван от депутатите. Но освен това има и друго - президентът съвместно със Съвета на федерацията ще може да уволнява правителството. Иначе казано, излиза, че Путин не е привърженик на пълен завой към парламентарна република.

На второ място, ограничението за заемане на президентска длъжност ще е за два мандата, а не за два последователни мандата. С други думи рокадата Путин-Медведев-Путин ще е изключена.

На трето място, ще се разширят правомощията на Държавния съвет, понастоящем чисто съвещателен орган, чийто председател е президентът, а членове са висшите представители на законодателната и изпълнителната власт.

Преведено на политически език това значи следното: приемникът на Путин в Кремъл ще трябва да дели властта с министър-председателя и вероятно с шефа на реформирания и подсилен Държавен съвет. Нищо чудно самият Путин да си избере именно тази длъжност. Прецеденти има. През март 2019 г. Нурсултан Назарбаев се оттегли от президентския пост и пое председателството на Съвета за сигурност в Казахстан. На практика той продължава да управлява страната, без формално да е начело.

Такъв е планът на Путин: постепенно някой друг да поеме работата, но този приемник да е под надзор - поне за начало. Новият стопанин на Кремъл да споделя власт с премиера, излъчен от “Единна Русия” или пък бъдещата партия на властта. А Путин междувременно да запази неформални и формални лостове на влияние.

Какво да очакваме

Държавният съвет, например, може би ще е шапка на Съвета за сигурност, който пък ръководи силовите ведомства. Това е застраховка, че бъдещият президент няма да използва правомощията си срещу Путин или неговите подопечни в държавните структури, службите за сигурност или бизнеса. Също Кремъл изпраща сигнал, че системата ще продължи да функционира по обичайните правила. Путин ще разпределя ресурси и арибитърства във вътрешните конфликти между отделните кланове и лобита в управлението.

С други думи, Владимир Путин набелязва пътя, по който лека-полека да се изтегли от властта и да се преобрази в руския вариант на Дън Сяопин. Един вид баща на нацията и върховен водач и стратег.

Системата не пилее време. Вече е излъчена работна група по конституционните промени (формален акт, понеже текстовете са сигурно вече разработени в Кремъл). До началото на май се очаква референдум, който да одобри поправките. Референдумът ще гласува и поправка в Конституцията за автоматично индексиране на пенсиите. Целта е да се повдигне ентусиазмът на избирателите. А нищо чудно той да се проведе и заедно с предсрочни избори за нова Дума.

Приоритетът ще бъде да се стимулира максимална активност и по този начин да се легитимира както новият модел, така и бъдещият парламент (имайки предвид, че равнището на обществено доверие в законодателната власт е ниско).

Кой ще дойде на мястото на Путин

Остава обаче нерешен най-важният въпрос – кой ще бъде приемникът на Путин? Трябва да е някой, който да върши работа, но да е лоялен на Върховния лидер.

Такъв човек имаше: Дмитрий Медведев. Той все така може и да се върне някога като президент, защото е де факто номер 2 в режима. Но засега, за Путиново съжаление, Медведев е бита карта. Към днешна дата той олицетворява корупцията и безотговорността на управлението. Той обра негативите от непопулярната пенсионна реформа, а и разследванията на екипа на Алексей Навални също повлияха на обществения му образ.

Затова и Путин замени стария си другар и съратник с Михаил Мишустин. Мишустин обаче е технократ, а не престолонаследник. Неговата задача ще е да провежда политики, които да вдигат рейтинга на властта, както и този на Путин. И съответно Путин да има повече време да се посвети на стратегически въпроси, включително в сферата на външната политика. И, разбира се, да обмисля варианти за следващия руски президент.

От гледна точка на своя лидер авторитарните режими имат един очебиен недъг. Диктаторът няма друг избор, освен да остане на власт до края на живота си. Не са много примерите, когато подобните на Путин се оттеглят в пенсия и пишат на спокойствие мемоарите си. Слезеш ли от трона, в най-добрия случай те очаква дворцов преврат и вила на държавни разноски под наблюдението на съответните органи. В най-лошия – съдбата на Кадафи. Путин обаче вижда за себе си съвсем друго бъдеще.

\

Димитър Бечев, "Свободна Европа"