Госпожо Желязкова, над 50 дни в София имаше протестни разходки от Президентството до Орлов мост,създаде се Орловград, блокираха се кръстовища с палаткови лагери, изпълняваха се пърформанси, рок концерти, екологични "Петъци за бъдеще", деца, майки, млади мъже с колела и кучетата им участваха в протест, който смятаха за свой. Вие от години критикувате липсата на гражданско общество у нас, но ето че то се случи- всички тези хора поискаха оставката на Бойко Борисов и главния прокурор Гешев.  Можеха ли протестите да съборят властта?

Във въпроса се съдържа внушение, че през последните два месеца наблюдаваме прояви на оформено гражданско общество. Не бих се обвързала с подобно твърдение.

Гражданското общество е извънредно сложно детерминиран социален организъм. Непременно трябва да съдържа в себе си и да проявява настойчиво определени качества или поне щрихи на уподобяване. Не говоря само за красивите идеи свобода и смелост на духа, толерантност, етични норми, но за някои задължителни рационални белези, при отсъствието на които се превръща в аморфна маса, с една дума в тълпа (по Льо Бон).

Гражданското общество трябва да има визия и програма за бъдещето, за устройството на обществото след бунта. Идеята да бъде ясно формулирана и да придружава протестните действия, които са заредени съвсем логично с нетърпимост. Трябва ясно да дефинира, че иска промяна, смяна и нов ред. Гражданското общество трябва да умее да изрази и как точно тази промяна би следвало да се извърши и каква следва да е структурата на новия ред.

Гражданското общество задължително излъчва своите „говорители”, лица, които да контактуват, да формулират новата философия, да търсят и да намират пътища и начини, за да представят визията как да живеем по-добре и в същинска демокрация.

Ако се позова на Фукуяма, то първият източник на организационна двусмисленост се състои в това, че целите са често пъти неясни, противоречиви или просто лошо формулирани.

От два месеца разговарям с участници и симпатизанти на протестите от различни поколения. Изслушвам тирадите на нетърпимост, несъгласие, критики, омраза дори. Но никой не съумя да ми каже какво ще направим след това и как. Младите хора, които питам за тези проблеми са образовани, умни и много от тях добре реализирани. Те искат промяна, нещо ново, интелигентно, чисто, демократично и стабилно, но не искат да поемат лична отговорност. Не искат да се цапат с политика, не искат да си зарежат уютните професии и семейства, за да се превърнат в говорители, в лица и водачи. Когато ги иронизирам, че ето, след това минаваме на ново „по-високо” ниво, ще ни управляват Слави Трифонов, Корнелия Нинова, не дай си Боже и някой от „Отровното трио”, отговорът е вдигане на рамене и мрачно сумтене. Това не е гражданско общество.

Затова на младите препоръчвам да помислят и върху един постулат на Бжежински, че етическото деморализиране на обществото, чрез разхлабване на социалното сцепление, би могло за известно време да направи системата по-силна политически…Това ли искат?

Гражданското общество трябва да притежава вътрешни съпротивителни сили, за да не допусне и да се предпази от нечисти вмешателства в бунта си. Макар самото то, поради слабостта си, да е виновно, че допусна от плътта на нашата държава да произлязат крадци и манипулатори като Васил Божков, Цветан Василев, Маргини, ултраси и други подобни уродливи франкенщайни. Много е трудно, но е задължително условие да има ясна разделителна линия между младите хора от уличната съпротива и чудовищата. Иначе нищо не се получава. Това вече го живя нашето поколение, което притежаваше някои основни качества на гражданско общество. Имаше програма и визия, морал, смелост, но не успя да се освободи чрез лустрация или непреклонна изолация от всякакви бивши ченгета, доносници и номенклатури. Затова не успяхме.

Защо младите да повторят грешките ни? Подставени лица на Божков и Василев в новия Парламент? Звучи дори не плашещо, а гнусно.

Преди президентските избори в Беларус изследователи на политическите процеси там намериха аналогия между Беларус и България. Споделяте ли това сравнение? 

Намирам за глупави сравненията между държавите, дори когато се намират в общ регион, както са Балканите или Кавказ или пък Близкия Изток. Когато бях млад учен османист, неизбежно сравнявах балканските държави, защото те се намирах заедно в османската империя, бяха административно организирани като Румелия. И от тогава знам, че всяка страна, всеки регион, град, всяко село дори са различни, защото във фундамента на техните микрообщества, в мировъзрението им са залегнали различни културно исторически факти, икономически параметри, напълно специфична травматична или родова памет. Как да сравняваш Албания и България например, пълен абсурд.

Та за Беларус бих казала, че е смешно да се сравнява с България дори само по един показател – икономическия. Беларус по подобие на Китай разви нещо като „държавно контролирана икономика”, те дори не са опознали елементите на свободната пазарна икономика. А нас ни разтърси из основи.

Като историк напомням, че Беларус е една от най-тежко пострадалите страни по време на Втората световна война и загубват близо една трета от населението си, свидетели са на изтреблението по жесток и мъчителен начин на своите евреи в един отвратителен Холокост. А ние просто бяхме съюзници по същото време…

Питам ви какво общо може да има в манталитетите и културата на Беларус и България?

Разбира се православието.

Какво мислите за сблъсъците с полицията на 2 септември?Повече от 60 човека бяха арестувани, а 10 полицаи са ранени, според някои медии*. Влязохме в новините на Евронюз АФП, Франс 24, АРД, „Зюддойче цайтунг”.

Няма лошо, че са ни отразили европейските медии. Подобни неща в различни моменти се случват къде ли не. Нормално е. Нека всички знаят. Това вдъхва сигурност, че има чуваемост по света.

Винаги трябва да имаме предвид, че в демократичните страни, колкото и да е трудно това да се разбере, но полицаите са част от нас, от гражданското общество. Впрочем виждала съм ги как работят в международните мисии в Босна и Косово. Великолепни в това, за да опазят живот и мир, дори да утешат хората в техните страхове.

На 2-ри септември беше мъчително да се гледа как полицаите се опитват да се въздържат от сила, когато срещу тях самите имаше упражнено грубо насилие. В подобен хаос се случва какво ли не.

Няма причина да се оплакват протестиращите, че са били влачени или удряни с палки или пък, че са попаднали в ареста. Така е, когато се бунтуваш. Понасяш смело, защото предварително си заложил на своята идея. Те са герои на бунта, но и полицаите направиха, каквото трябва, за да не пострадат много повече хора от протестиращите. Благодаря им.

Аз съм специалист по спешна антропология в общества в кризисни и военни ситуации. Била съм на бунтове и сблъсъци в Белград, в Прищина, в Скопие, в Тетово, в цяла Босна.

Милошевич гонеше протестиращите с паравоенни отряди с пушки помпи по улиците на Белград и ние с моя изследователски екип бягахме и се криехме заедно с тях. Които хващаха, ги товареха във военни машини, откарваха ги на някъде и се връщаха след дни. Не съм сигурна дали всички от тях се върнаха.

В Косово обръщаха и палеха коли по време на бунта, а нашият контингент от полицаи застанаха с телата си, за да опазят нашия бус и изследователите вътре.

С една дума, мисля, че при нас на 2-ри септември, всичко мина по-скоро меко и спокойно, благодарение на тактически управляваните действия на полицаите.

За мен е доста по-фрапиращо случилото се след това, когато Радев привика онези, които си свършиха работата, за да им иска сметка. Лицето, което даде персонален, но облечен в институционална дреха, тласък на агресията, търсеше сметка. Много грозно, неетично, нахално. И противоконституционно.

Два месеца се взирам в протестите, за да идентифицирам личности, които имат морал и сила, за да поемат някаква отговорност, но няма и няма. А това е мой професионален инстинкт. Когато работиш на „мръсен терен” по време на сблъсъци и протести, търсиш много бързо, за да откроиш евентуалните водачи или говорители, които ще се превърнат в достоверни респонденти, за да се получи точен анализ и приблизителна прогноза.

И може да ме оплювате, но по инстинкт, единствено респект, харесване/доверие у мен събуди едно момче, и той е полицай, Главният секретар на МВР и след справка в интернет научих, че се казва Ивайло Иванов. Браво, човече! И да знаеш, че скъпо ще ми струва това, че те оценявам високо (в семейството, сред приятелите и студентите).

Не се давай на Изтребителя!

Срамно е, че в момента е толкова хилаво политическото представителство в Парламента, че всички се чудят как да оцелеят, вместо да започнат процедура по обвинение срещу президента. Не за да го отстранят, а за да му изтъкнат всички конституционни нарушения, които извърши през последните два месеца.

Интересно защо не се самосезира Конституционният съд?

Като дългогодишен анализатор и експерт по проблемите на малцинствата, какво мислите за отказа на ДПС да подкрепи инициативата на ГЕРБ за нова конституция? Премиерът Борисов смята, че с това се доказвало, че „движението на Доган и Пеевски всъщност било опозиционно“…

Това са едни прекрасни моменти за ДПС. Не са толкова глупави, за да си ги прецакват сами. Те печелят в предстоящите избори много добре, особено след като направиха „соломоновското” предложение за оставки и на премиера, и на президента. Какво да се направи, това са реалностите и може да не ги харесваме, но те знаят как се прави политика, разбира се и как се трупат  безнаказано богатства.

Наемате ли се да прогнозирате какво ще стане оттук нататък? Във фоново събитие ли ще се превърне протестът, след като социолозите дават над 60% подкрепа за него, или в сериозен фактор на промяна?

Вече съм вън от играта. Трудно ми е да правя прогнози. Протестът все още има някакви шансове да намери нови подходи, да се освободи от натрапниците, да упълномощи  свои лица и водачи. Но едва ли ще се случи, твърде егоистични и аморфни са.

По-скоро предвиждам отново да изпием горчивата чаша до дъно. Жалки нови избори, все едно кога ще бъдат проведени и дълга след изборна агония, за да се състави ново управление със старите лица и някои нови, които също са стари.

Интервю на проф. Антонина Желязкова за "Маргиналия"

Източник: "Фактор.бг"