- Г-н Алгафари, какви дни предстоят пред БСП след преизбирането на Корнелия Нинова за председател на „столетницата“?
 
- Дните пред БСП са различни. Първо, Корнелия Нинова трябва да направи конгрес на 26-и септември, в който да няма голяма кавга. След това тя ще има задачата да предложи Изпълнително бюро, което да не бъде бламирано. Тя е показала какво може и не си представям да надскочи себе си. Корнелия Нинова ще подари още една победа на ГЕРБ. За това, естествено, ще бъде виновна вътрешната опозиция, която не е работила достатъчно за успеха на БСП и за нейната консолидация. Тези неща вече сме ги чували. Корнелия Нинова не е обаче единственият виновен, а цялата политика, която се водеше и преди нея в партията от различните отдели. Тези хора трябва да бъдат накарани да работят от сърце, а не само за някакъв вид заплащане. 

- Възможно ли е в името на „червената идея“ да се постигне помирение между вътрешната опозиция и ръководството на левицата? 

- Мисля, че това вече е напълно невъзможно да се случи. Корнелия Нинова видя колко струват нейните опоненти. В една партия струваш толкова, колкото застанат зад теб. Като изключим Кирил Добрев, който направи нещо по-сензационно и успя да събере 8 000 души, не виждам за какво Корнелия Нинова трябва да подава ръка. Напротив, смятам, че тя ще събере достатъчно качествени момчета и момичета около себе си, на които да даде път да вървят напред, за да ги направи ръководители. Чрез тях Корнелия Нинова ще се опита да прокара собствената си политика. Досегашното бюро беше един сбирток от вълчета, които бяха готови да се изядат един друг. Още самото начало се започна с конфликт между Красимир Янков и Кирил Добрев, с прогонването на Георги Гергов и неговите хора. Сега Корнелия Нинова ще има възможност да си направи свое бюро, което да сработи. Ако тази жена успее да амбицира тези момчета и момичета да работят добре, може да постигне дори и успехи. 

- Трябва ли „бизнесменът политик“ Кирил Добрев да подаде оставка като зам.-председател на БСП, ще бъде ли честно неговото оттегляне след съкрушителната загуба на партийните избори?  

- Не мисля, че това ще се случи, защото той никога не е държал на понятията „чест“ и „достойнство“. Битката на Кирил Добрев беше да бъде до Корнелия Нинова и след време да я измести. Той се надяваше, че ще застанат повече социалисти зад него, но се видя, че те не са толкова много. Кирил Добрев ще се държи до последно, докато накрая Корнелия Нинова не го изхвърли, както го направи с много други преди това, много силни и по-големи от Добрев. 

- Преизбраната лидерка на социалистите заговори за рестарт, както и Бойко Борисов. Възможно ли е да се направи нова политика със стари „играчи“? 

- Ако искат рестарт, лидерите трябва да съберат около себе си нови играчи, които са по-различни от тези, които познаваме. В БСП има достатъчно качествени момчета и момичета, които биха могли да се отдадат на нещо по-голямо, да им се даде достатъчна свобода да работят. Това е последното, което може да се направи в БСП. Ако и това не успее да свърши Корнелия Нинова, БСП може да отиде и четвърта политическа сила. 

- Какво ще се случи на партийния конгрес на 26-и септември, възможни ли са изненади от страна на вътрешната опозиция? 

- Не, в партията хората винаги са били зад силния, зад лидера си. Няколко души, които вече са се изказали, че са опозиция, ще се изкажат с гръмки речи. Това ще им бъдат последните искри, с които ще угаснат. БСП никога не се е разделяла с лидерите си освен ако те самите не са го поискали. Членовете си казват „какъвто ще да е, това е нашето момче или нашето момиче“. 

- Как ще отговорят Корнелия Нинова и Кирил Добрев за парите в касата, които изчезнаха мистериозно и социалистите се чудят защо считаната за богата БСП се оказа с дългове? 

- Има хора, които ще дадат уклончиви отговори. Ще има вероятно социалисти, които ще са доволни, че сте махнали Кирил Добрев и ще ви налеят пари в касата. Други, които , не са съгласни с това решение, ще се оттеглят. Корнелия Нинова ще се справи, защото има субсидия, която не е малка и би могла да си стъпи на краката. 

- Хората около Корнелия Нинова тържествуват и говорят за разгром, но какво ще правят останалите 50%, които не са гласували за нея? 

- Това е тежък въпрос. Първо – в БСП не знаят колко са избирателите. Има нещо, което всички знаем. Много от хората в партията не са си плащали членския внос от 10-15 години. Те по списък са членове на БСП, но вече може да членуват и в други формации. Те не се интересуват, не гласуват и може да се водят като „мъртви души“ – хем ги има, хем ги няма. Дали са 80 000 или 40 000 души, в БСП трябва тепърва да си ги преизчисляват, защото има много хора, които вече не са част от левицата. 

- Означава ли това, че изборите може да се нагласени, тъй като от ЦИК на БСП още в събота сутринта обявиха, че броят на гласоподавателите ще е ясен след края на изборния ден? 

- По-скоро си мисля, че не става въпрос за „нагласяване“. Много години никой в БСП не си направи труда да провери какво е реално състоянието на партията. Затова и „столетницата“ не може да направи нищо на изборите, а се надява на случайности като случая с печатницата в Костинброд, слухове и мълви. В БСП трябва да седне достатъчно мъдър човек, който да обича партията си, за да ѝ направи точна картина. Състоянието ѝ не е само в парите, защото повечето това гледат – колко са останали и къде са отишли. Състоянието на партията не е само в членската маса, а и в идеологията. Трябва да се седне и да се приеме истината. Да се каже – ние имаме 50 или 60 000 членове. Оттук нататък да се мисли дали БСП трябва да е елитна партия, или да търси подкрепа от периферията. Нещо трябва да се реши. В противен случай ще си остане на това ниво и ще се чуди от къде идва ударът. По едно време се твърдеше, че в София има 10 000 членове на БСП, после се оказаха 4 000… В същото време партията не може да събере 1 000 души на площада. Очевидно има проблем с понятието „член на БСП“ и какво се разбира от него. Кои са тези хора – които си плащат редовно членския внос, или ходят редовно на събрания. Защото има и такива, които чисто физически не могат да гласуват откъдето и да е било, но се водят „членове на БСП“. 

- „Отровното трио“ обяви „Трето велико въстание“. Вторият подобен митинг не беше многоброен, както очакваха организаторите. Започват ли хората да се завръщат към ежедневието си, изхабяват ли се демонстрациите? 

- Слава Богу, протестиращите помъдряха и разбраха, че хората ще ги намразят още повече. Да ме извиняват, но такива гръмки думи като „въстание“, означават „революция“. До подобно нещо няа да се стигне. Знаем всички за най-голямото въстание – Априлското, колко хора въстанаха и какво се случи с тях. Българският народ не е такъв, който да излезе със сопите, да почне да громи и да блъска. Той е достатъчно мъдър, за да може да изтърпи в името на това – да не се пролива кръв. „Отровното трио“ ако иска да си нарича Трета световна война или Втора октомврийска революция, но няма да постигнат нищо друго освен да ги гледат хората по площадите с насмешка. 

- Заключи ли си окончателно Румен Радев вратите за втори президентски мандат, след като се снима на една трапеза с „врага“ на Корнелия Нинова – Георги Гергов – на сватбата на сина на Илияна Йотова? 

- Не мисля, защото Георги Гергов обича да яде и да пие с всякакви хора, които са по-първи в държавата. Харесва той да е на е тяхната маса, или по-скоро – те да са на неговата. Никога при г-н Гергов това не значи нищо, защото той е достатъчно дашен. При него нещата са въпрос на интереси. Самият Румен Радев обаче загуби много като  стратегия, защото не излезе и не каза няколко неща. Като човек, който събира цялата информация на службите за сигурност, не посочи кой е мафиот и бандит. Липсваше неговата дума, на която да повярваме. За съжаление Румен Радев приравни президентската институция до нивото на бръснарницата на Хаджи Генчо. 

- Трябва ли да се поиска импийчмънт на държавния глава, който също като премиера няма особено много време на своя пост? 

- Първо, аз не виждам кой може да поиска импийчмънт на президента. Това се прави по-скоро, за да го дразнят и да засегнат личното му его. Реално не виждам някой да се е затичал да сваля Румен Радев от власт. Той ще си изкара мандата. Това, което чух от Мустафа Карадайъ, а той говори от името на почетния председател на ДСП Ахмед Доган, е, че повече подкрепа за следващи избори Румен Радев няма да получи. Колкото и да се твърди, че Радев е избран без гласовете на ДПС, 92% от гласувалите за ДПС са подкрепили президента. Да не забравяме, че голяма част от хората вярваха и се подлъгаха как Румен Радев ще удари Бойко Борисов и ще направи нещо по-различно. Това не се случи. Единственото, което направи е да се присламчи към протестите на едни хора, които са недоволни от нещо и се опита да бъде сив кардинал на демонстрациите, но не му се получи. Гласовете на ДПС винаги са играли някаква роля. Понякога тя може да е като количество, да друг път – като имидж или пропаганда и карта за разиграване. 

- Социолози предвиждат коалиция между партиите на Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ и Слави Трифонов. Възможен ли е подобен екзотичен кабинет и как ще бъде приет от хората, които са гласували и протестирали заради тези формации? 

- Доколкото познавам нрава на ДПС, в партията има много мъдри хора, които помнят, че всеки път, когато подарят властта на БСП, тя винаги се е оправдавала за краха си с Движението за права и свободи. Не съм сигурен, че този път ДПС толкова лесно ще си даде подкрепата за БСП. От друга страна, Слави Трифонов и хората около него дълги години се заиграваха с личността на Ахмед Доган. Той също има граници на търпение, които отдавна бяха минати, за да си подари така властта. Но България си е България и могат да се видят всякакви странни коалиции. Ако това се случи, Слави Трифонов ще блесне за един мандат със своите хора, а после ще залезе. В това време ДПС и БСП ще се оправдават един с друг. 

- И Румен Радев, и Бойко Борисов взаимно се обвиняват, че един от двамата ще опорочи изборите. От какво се страхуват най-много двамата генерали – от предизборната кампания, от самия вот или от преброяването? 

- Това са пълни глупости! Тази дъвка я дъвчат много отдавна. Винаги когато си победител, изборите са изключително честни. Когато Румен Радев спечели вота, не помня някой да е казал, че е победил по нечестен начин. Тогава изборите бяха проведени от хората на Бойко Борисов. Всичко е въпрос на лакърдии – ако съм загубил, изборите не са честни, ако съм спечелил – си мълча. Това са опорни точки, които се дават, когато загубиш изборите, защото никога няма да прехвърлиш вината върху себе си, а върху световния империализъм или върху някакъв грандиозен заговор. Истории, които да сочат колко си велик, но не са те избрали. За съжаление, това е черта, характерна особено в нашите ширини – не можем да си признаем загубата. Когато се избира един – не може да спечелят двадесет. Във всяка секция всеки има представител на големите партии. Така че много трудно може да се заиграят едните с другите и да се стигне до такъв сговор, че да се обединят БСП, ГЕРБ и десницата, но трябва да се признае, че интересът клати феса. Виждал съм всевъзможни коалиции – между „Атака“ и ДПС в селата. От НФСБ говореха как по никакъв начин няма да подкрепят Бойко Борисов. В един момент станаха негови коалиционни партньори. Меглена Кунева говореше как щяла да спре ГЕРБ, а накрая влезе в коалиция с партията на Борисов. Всичко сме виждали и няма какво повече да ни учуди. Няма да се изненадам, в името на някакви много големи национални интереси, ГЕРБ и БСП да направят коалиция. В България няма въпрос на чест и на политическа идеология.

Интервю на Васил Василев

Източник: Фактор.бг