За него се носят различни слухове - от това, че е агент на ФСБ през това, че Навални е отровен, за да заеме Соловей мястото му като лидер на опозицията и до това, че го готвят за бъдещ президент на Русия. 

Интервюто с Валерий Соловей е гледано над 5 милиона и 200 хиляди пъти, прочетено е от над 2 милиона души. Faktor.bg го публикува заради откровените до циничност тези, както и заради "инсайдерската" информация, с която той явно разполага, а прогнозите му се сбъдват с изключителна точност. Публикуваме го с незначителни съкращения. 

- Господин Соловей, темата на Вашата докторска дисертация е "Руският въпрос и влиянието му върху вътрешната и външната политика". Какво е "руският въпрос" и какво мислите за украинците и белорусите - те също ли са "един народ" с руснаците, както казва Путин или са част от "руския въпрос"?

- Безусловно, Украйна не е Русия. Украинците са много близък до руснаците етнос, точно както и белорусите. Вероятно това са трите най-близки етноса. Но съвсем сигурно – те са други народи. 
За мен винаги са били смешни интелектуалните и културни конструкции, много популярни и до ден днешен, че украинците са "недоправени руснаци", че украинската култура е селска.
В края на краищата, ако украинският език беше измислен в австрийския Генерален щаб, знаете за тази популярна теза, то защо тогава руските императори са положили толкова усилия да русифицират това население? Ако този народ е изкуствен конструкт и не съществува такова нещо като "украинци" - защо? 

- Как оценявате това, което извърши Русия по отношение на Украйна през 2014 година и след това?

- Аз съм наясно какво се случи тогава. Но се старая да правя разлика между моралните и хуманитарните измерения и политичаската страна на нещата. Това първо.
И второ: мисля, че Вие се досещате, че последствията от някои стъпки вече са необратими. 
Вие казвате "анексия", аз предпочитам друг термин - присъединяване на Крим към Русия и ето това вече е необратимо. 
Що се отнася до Донбас там са възможни различни варианти. Мисля, че той може да бъде интегриран при едни или други условия в Украйна. Което, впрочем, активно се опитва да постигне Путин, но според неговите условия.
Там се води една странна война, война в студена фаза. Нейната интензивна фаза, независимо от конфликтите по линията на съприкосновение, аз мисля, че интензивната фаза е зад нас. Русия ще продължи да използва военната заплаха за постигането на необходимите и политически цели, за да получи отстъпки от Украйна.

- Съгласен ли сте, че една братска страна в най-тежкия за нас момент дойде, открадна наша територия и започна война в Донбас, че това е престъпление на кремълската върхушка начело с Владимир Путин?

- Ами, да, мисля, че това може да бъде наречено престъпление. А можем да използваме и формулировката на Талейран: "Това е по-лошо от престъпление. Това е грешка".
В конкретния случай можем да поставим знак на равенство. От политическа гледна точка това беше колосална грешка. Войната винаги е престъпление. Мога да кажа, че на Украйна много и провървя - знам, че ще прозвучи цинично - че се отърва само с Донбас.
Защото тогава плановете са били много по-мащабни. Знам, че през януари - февруари ръководителите на Харковска област са получили 500 милиона долара като първи транш, за да предадат Харковска област на Русия. 
След като се наложило поради стечение на обстоятелствата да се откажат от тези планове, Русия си поискала обратно парите. Един от тях отказа и получи куршум в гръбнака, и веднага размисли - върна ги, а един за назидание беше убит.
Та така: тази територия, която по-късно, през лятото на 2014 година започнаха да наричат "Новорусия", трябваше да бъде включена цялата, подчертавам - цялата - в състава на Руската федерация: Одеса, Харков, Херсон, Николаев, Запорожието, Днепропетровск, Донецк и Луганск, естествено…

- Ще Ви задам традиционния въпрос - чий е Крим? 

- Е, Крим принадлежи на Руската федерация. Моята позиция е много проста. И не само защото се страхувам от преследване, ако кажа, че не принадлежи на Русия, а защото смятам, че е така. Макар, че Крим се отдели вследствие на изключително грубо нарушаване на международното право. Това е самата истина. Но аз смятам, че тази история вече не може да бъде върната назад, както не можеш да върнеш в тубичката изстисканата паста за зъби.

- Честно казано много ме разстрои Вашият отговор. Преди време казахте: "Знаем, че е незаконно, но е справедливо". Нима Вие приятно да ползвате нещо откраднато? Крим беше откраднат, нагло, цинично и, подчертавам несправедливо.

- Не ми харесва формулировката "откраднат".  Аз мисля иначе и не се срамувам да го кажа. Такава е и позицията на мнозинството руснаци. Да, тази история е чудовищна и би било по-добре да не се беше случила, но доколкото това се случи и не зависеше от нас...макар че повечето руснаци приветстваха, аз разбирам защо приветстваха това.
Ще повторя още веднъж това, което казах в началото. Има игри, които не може да се "преиграят", невъзможно е, колкото и да е печално. Крим е такова нещо. 
Нито едно руско правителство няма да върне Крим на Украйна. Това е абсолютно изключено.

- Какви са плановете на Путин за Украйна и Беларус?

- Не става дума за връщане към плановете от 2014 година. Следващата идея на Путин е, макар че на мен ми изглежда все по-трудна за реализация: да пробута Донбас на Украйна, като го превърне в бомба с дистанционно управление.
Това включваше и съюз между Украйна и Беларус. Такъв беше големият геополитически план на Путин.
Но на първия етап - да бъде принудена Беларус да сключи съюз с Кремъл - се препънаха. Не заради Лукашенко, а заради белоруския народ.
А се предполагаше, че в края на август, началото на септември, Русия ще принуди Лукашенко да подпише интеграционния договор, след което трябваше да бъде усилен натискът чрез Донбас и в други места по формалната руско-украинска граница, така че да бъде принедуна Украйна на някакви специални отношения с този съюз между Русия и Беларус. Тоест, фактически да влезе в този съюз.
Но, както виждате, всичко се застопори.
Мисля, че постепенно ще видим, че всички тези големи планове ще рухнат. Но те са обмисляни отдавна. Това, което стана през 2014 година не беше случайност, било е подготвяно дълго. 
Никой не очакваше, нито в Кремъл, нито в двореца на Лукашенко, че мобилизацията на обществото ще се окаже толкова масова, толкова продължителна и толкова упорита. 
На 11 август вечерта, два дни след изборите в Беларус, в Кремъл е имало съвещание, на което са изразили недоумението си от динамиката на ситуацията и това, че тя излиза извън контрол.

- Какво ръководи действията на руската управляваща върхушка? Идеологията или парите?

- Ръководи ги хищническата психология. Те ще ви разкъсват докато не им се опълчите. Те взимат всичко, което смятат за свое, ако не сте в състояние да го защитите. 
О, що се отнася до идеологията, то по-скоро е някакъв месиански комплекс на президента Путин и на няколко души от близкото му обкръжение.
Путин смята, че той има велика мисия. Дълги години е живял с усещането за велика мисия, не за възстановяване на СССР, а да възстанови геополитически център на силата на мястото на бившия СССР.
Втората страна на мисията си той вижда в това да получи реванш след гибелта на Съветския съюз, да си отмъсти на Запада. Парите той винаги е разглеждал и сега разглежда като инструмент за постигането на тази цел: това са подкупите на западните политици, хибридната война, която се води с парите от продажбата на руски енергоресурси.
И той съвсем не е безсребреник, не е този показен аскет, който ни показват. 
Да те много обичат парите, имат твърде много пари и не могат да им се наситят, не могат да се натъпчат достатъчно.
Но доколкото Путин става все по-слаб, а именно той е двигателят на тази политика, ключов носител на този месиански комплекс, то всичко, което се базираше на някаква идеология, започва да се разпада.
И сега актуална е задачата как да бъде съхранено награбеното, как да се запази путинската система, след Путин и без Путин.
Но нито обкръжението му, нито елитите имат отговор на този въпрос. Затова предполагам, че тази система ще рухне. Като цяло, даже не се съмнявам в това.

- Кои са тези воюващи помежду си групи?

- Сега няма война, защото силоваците успяха да смачкат всички. Ключовите външнополитически решения и значителна част от политическите се вземат под влиянието на това лоби. Причината е много проста: Те са по-близки и разбираеми за Путин. 
Страната се намира в предвоенна ситуация, те са съсредоточили колосални ресурси и главното - те използват такъв инструмент като страха. Те внушават ужас на всички.
Има условно казано "военна" и "цивилна" коалиции. 
Впрочем те са обединени от това, че искат да запазят путинската система без Путин. 
Има една много важна разлика във времето до и след 2014 година. Това, което можеше да се размине на някого тогава, вече не се прощава и това поставя елита в състояние на чудовищна нервност. Защото всички се боят. Всички се боят от бъдещето, от Путин, от чекистите... Това е много тъжно, мрачно зрелище...

- Кого от партньорите си уважава Путин?

- Меркел, тя е единственият мъж в съвременна Европа. Той презира Макрон, говори за Джонсън с неуважение. Може би, защото, когато Джонсън беше министър на външните работи опита да подобри британско-руските отношения. От гледна точна на Кремъл, на мутрите, това беше очевиден признак на слабост.
Путин уважава Си Цзин Пин, макар че не го обича, защото Си не пропуска да демонстрира собственото си превъзходство. И Путин уважава Доналд Тръмп и се отнася към него със симпатия, Обама той и уважаваше, и презираше. С Тръмп Путин смята, че има "психологическо разбирателство".
На него му харесва да предизвиква у хората, у политиците страх и лакейщина. Тоест, на него му харесва не просто да е най-могъщият, той иска да е най-опасният човек в света. Той смята, че това е достойнство за политика и за политиката на Русия.

- Вие станахте широко известен след 2014 година, след началото на руската агресия. Вашите прогнози се сбъдваха с удивителна точност, вашите вътрешни източници бяха много сериозни. Но се опитвам да разбера: аккъв е смисълът на вашите високопоставени източници да издават такава информация, какво целят с това?

- Няколко неща. Те смятат, че е добре обществото да знае някои неща. Това помага то да бъде подготвено и, може би, да се избегнат определени събития.
Второ: те изпращат сигнали на някои елитни групи, намиращи се на Запад. Това е възможност да се съобщят някои неща...
И трето: те биха искали да избегнат нежелателно развитие на събитията, здравият разум не ги е напуснал съвсем. 
Работата е там, че съществуват сили  и личности, чието влияние превъзхожда силите и влиянието, на която и да било организация в Руската федерация. В частност, те са по-силни от Федералната служба за сигурност (КГБ), по-силни са от Службата за външно разузнаване, по-силни са от ГРУ.
Нека ги наречем "международни неправителствени организации". Аз съм асоцииран член на източноевропейския филиал на една от тези организации.
За съществуването на тази организация знае руското ръководство, то се е обръщало кам нея за помощ навремето и я е получило. Руското ръководство знае, че тази организация е не само високоефективна, но и извънредно опасна. Аз не се шегувам, тя ми предоставя някои гаранции за сигурността ми. Не абсолютна сигурност, но нивото ми на сигурност и защита е доста високо. За Русия, бих казал, безпрецедентно високо.
Такива организации има няколко и сега почти всички са в конфликт с Кремъл.
В какво се състои проблемът с разбирането на политиката на страна като Русия? Във византийска страна или полуазиатска? Ключов момент не са тенденциите. Ако се опитвате да разберете политиката на днешна Русия изхождайки от нейната история, от исторически аналогии...това няма да ви е от полза.
Вие трябва да разбирате психологията на тези хора. Това е принципно важно.
Когато аз за пръв път разбрах с какво си имаме работа, как мислят тези хора, няколко месеца не можех да дойда на себе си.
Те имат желязна логика, но изводите, които следват...те са различни. Казваме: те постъпват нерационално. Не, това не е истина: те постъпват много рационално, но от тяхна гледна точка.
Ключово въздействие върху техния манталитет имат два фактора: всички те произхождат от съветското КГБ и второ: те има психология на мутри. Тук е, според мен, ключът към разбирането на решенията, които те ще вземат или са готови да вземат.
А отношенията им са такива, че да те хване страх. Ето ви един случай, така, за размисъл. По време на преговорите на Нормандската четворка в Париж се случва гаф, договарят се за едно, в крайна сметка се получава друго. Путин останал много недоволен от един от членовете на руската делегация, който, според него, бил отговорен за провала. И по-късно този човек е пребит. 
И такова "физическо въздействие" не се е случвало само с него, случвало се е и с  други хора, чиито фамилии са доста известни.
Да го наречем "психофизическо въздействие", което е прието в спецслужбите.
А тези планове, които те разработват - те са извънредно опасни не само за Русия, и за съседните страни, но и за стабилността като цяло. Русия се превърна в главен източник на дестабилизация. 
Дестабилизация, хаос — това им е в главите. За Путин хаосът е най-благоприятната среда за вземане на решения. За него е добре дошло случилото се в Украйна и Беларус, той приветства всяка хаотизация на съседите.

- Хибридна война?

- Да, хибридна война. Тя се води доста успешно, разполага с голям бюджет - за последните 10 години за хибридна война или хибридна политика срещу Европа са отделени 10-15 милиарда.
За щастие на Европа половината от тези пари са откраднати. Другата половина се харчи крайно неефективно. В противен случай Русия можеше да постигне големи успехи.

- Съществува ли реална опозиция в Русия?

- Да, съществува. На първо място тя е представена от Алексей Навални, има и други. Но работата е там, че тя сега е деморализирана. Както и цялото руско общество, впрочем.
Отчасти - заради епидемията от коронавирус, икономическата криза...Наблюдава се странно съчетание от апатия и много високо ниво на раздразнителност, скрита агресия. Социолозите казват, че просто е неизбежен взрив на недоволство.
Но работата не е в самата опозиция, а в това как Кремъл оценява настоящата ситуация. В Кремъл още от май тази година постъпват анализи, според които през есента са възможни масови политически протести.
И изводът, направен в края на юли е, че трябва да бъдат неутрализирани потенциалните лидери на опозицията в случай на протести. Алексей Навални е жертва на това решение.

- Възможни ли са масови протести в Москва като тези в Минск?

- Да, безусловно, възможни са. Но аз мисля, че те няма да са толкова мирни, колкото в Минск. Те ще се случат по значително по-твърд сценарий, който по-скоро ще прилича на Майдана в Киев през 2014 година.

- Защо на Алексей Навални толкова дълго позволяваха да прави гръмките си разследвания? Появиха се дори версии, че е агент на ФСБ, че отравянето му е "легенда"?

- Не, Навални никога не е бил агент на ФСБ. Навални беше нападнат физически няколко пъти: опитаха се да го отровят, едва не загуби окото си, арестуваха го, подлагаха го на тормоз, хич не му е лесен животът. В известен смисъл неговата публичност му дава някаква защита. КГБ ужасно не обича да се занимава с публични личности, защото шумът, който ще се вдигне няма да се хареса на върховната власт. 

- Защо изведнъж се наложи да бъде отстранен Навални и да рискуват хората да излязат на улицата?

- Защото политическата ситуация започна да се променя. 
Това, впрочем, е и една от причините, поради които Путин не се рашава да реализира присъединяването на Беларус. Той се бои от една метежна "провинция”, откъдето метежът да се прехвърли в Русия.
И една от причините в Беларус опозицията да не е победила още е липсата на лидер, наконечникът на копието. А в Русия Навални е острието. Значи, какво трябва да се направи? Да се избавят от него.
И те не са очаквали да стане такъв скандал. Според моята информация Навални е получил два токсина. Вторият е трябвало да замаскира първия и да предизвика състояние на хипергликемична кома.
Спомнете си, че в омската болница твърдяха, че става дума за нарушена обмяна на веществата.
Освен това, те са очаквали, че до 36 часа нищо няма да остане в организма му. Спомнете си, че германският самолет трябваше да чака близо денонощие преди да му разрешат да вземе Навални и да излети.
Освен това, военните химици са уверявали Кремъл, че веществото не може да бъде открито.
Сега ще има разправия кой е виновен, както стана след случая Скрипал. Сигурно помните, че шефът на ГРУ скоропостижно се спомина. При това го погребаха незабавно, в оловен ковчег. 
Историята с отровителството е отдавнашна за КГБ, още времето на НКВД. При Берия е създадена лабораторията Фриновски. След това помните знаменитата история с отровния чадър, с който убиват българския дисидент Георги Марков.

- Къде сбъркаха в случая с Навални?

- На тях им е трябвала такава доза, която гарантирано да го убие, но също така и гарантирано да не бъде открита. Тоест, не са улучили дозата.
А що се отнася до "Новичок", ако не бъркам, най-напред с него беше убит чеченският командир Хатаб.
Той умира след като отваря писмо, след него умират всички, които са се докосвали до писмото и до тялото на Хатаб.
А заповедта за убийството на Навални е дадена на самия връх, в това няма никакво съмнения.

- От какво или от кого най-много се бои Путин?

- Той се страхува да не изглежда слаб, в никакъв случай не иска да демонстрира слабост.

- Има ли срещу Путин заговор в Кремъл?

- Не, и никога не е имало. Той напълно ги устройва като вожд. По периферията може и да има някакви разговори, но те не да говорят, страх ги е даже да си помислят за такова нещо.
Като говорят за Путин инстинктивно понижават глас, навеждат се към събеседника и се оглеждат, толкова ги е страх. 

- Каква е Вашата прогноза: как Путин ще си тръгне от властта? Сам или с чужда "помощ"? 

- Мисля, че ще бъде направено така, че за външния свят да изглежда благопристойно. Много се съмнявам, че наистина ще е така, но външно, и за самия Путин всичко ще изглежда като напълно естествен процес.
И всички ще въздъхнат с облекчение.

- Дайте да пофантазираме. Вие бяхте казали, че Путин ще напусне властта през 2022 година.

- До 2022 година, доколкото мога да съм сигурен.

- Кой ще стане президент?

- Това е напълно непредвидимо. Политическият процес в Русия ще придобие стихиен характер.

- Реално ли е след Путин в Русия да се случи гражданска война или разпад на Русия?

- Гражданска война няма да има, но ще има много сериозен конфликт, дори и с оръжие. Както казах, ще прилича на това, което се случи в Киев през 2014 година.
Но няма да доведе до пълноценна гражданска война. Според мен, ще бъде все пак скоротечен конфликт. Следствие от пертурбациите, които ще се случат, ще бъде ръстът на напрежение в цяла Русия, но пак без гражданска война.
Разпад на Русия ми се вижда абсолютно нереален. Допускам много сериозни конфликти в редица територии, на първо място в Северен Кавказ. 
В центъра на Русия над 80% от населението са етнически руснаци. Етническият и културният код е руският. Затова мисля, че рискът от разпад е преувеличен.
Има недоволство от Москва, то е естествено защото тя се държи като уличен бландит: взима всичко, дава колкото реши, в зависимост от Вашата лоялност. Затова има желание механизмът да бъде променен, но няма желания за сепаратизъм. 
И доката Китай все още не е толкова силен, а Русия не е толкова слаба, че Китай да може да претендира на руски територии.

- А Лукашенко свършен ли е, според Вас?

- Да, разбира се. Това беше видимо още първата седмица. Въпросът беше само в сроковете, колко ще успее да се задържи. Сега формулата е такава, че той трябва да си отиде до есента на следващата година, ако изобщо успее да се справи с вътрешнополитическата криза.
Имам информация, че Путин му е дал два месеца да се справи със ситуацията, но Лукашенко не знае как. Той има формула за компромис, изработена заедно с Кремъл: конституционна реформа, предсрочни президентски избори, но той не се явява. Москва има вече кандидат — Виктор Бабарико.
Но трябва да си дадем сметка, че в последните седмици се случи нещо нечувано: Путин, който мечтаеше да превърне Беларус в западна провинция, в западно  генерал-губернаторство, изведнъж разбра, че това е опасно и нежелателно. Защото той видя белоруската нация. Украинската нация се сформира в голяма степен благодарение на Путин, на войната, сега се случва кристализацията на белоруската нация.
За да се превърне тя във войнствено насроена срещу Русия е необходимо съвсем малко.

- Да се вкарат войски? 

- Да, "да окажат братска помощ". Но Кремъл вече не е готов на това. Не е готов дори  защото Путин психологически и физически вече не е това, което беше през 2014 година. За това се говори в неговото обкръжение. Казват, че сега той е напълно друг човек, а тогава не е имал никакви съмнения и колебания.

- Знам, че Лукашенко и Путин се мразят отдавна и силно, това не е особена тайна. Но въпреки това за какво се договориха двамата в Сочи?

- Че Русия ще настоява за гаранции за сигурността на Лукашенко. Русия не би искала той да бъде свален в резултат на революция, макар че той е много неприятен на Путин. Не го искат защото това би бил крайно неприятен прецедент.
Украйна беше доста тежък пример в това отношение за Русия, Ако сега се взриви Беларус, то следващата ще е Русия, нали така?

- Защо, според Вас, Западът, който в последните пет-седем години позволяваше на Лукашенко да маневрира между САЩ, Русия и Европа, сега го тласка към Русия?

- Западът бездейства по много разбираеми причини. Едната е пандемията, тя изпива икономическите ресурси.
Втората причина, която всъщност е първа е страхът. Те се страхуват от Русия. Боят се, че Русия ще постъпи както всички очакват. 
По време на разговор с Путин, преди отравянето на Навални, Меркел беше казала: "Ако руски танкове се появят в Беларус, ще бъдем принудени да реагираме истински. Няма да допуснем повторение на украинската история".
Но те, естествено, никак не искат да го правят, правят всичко възможно да не провокират Русия.
Путин знае това прекрасно и го използва за щантаж.
Тоест, той самият прекрасно разбира, че не трябва да вкарва войски в Беларус, че нищо добро няма да произлезе от това, знае го и обкръжението му. 
Но той използва заплахата, за да защити, както той си представя, националните интереси на Русия спрямо Беларус.
Според него, националните интереси на Русия са контрол над Беларус. Не запазването на власт на Лукашенко, а контрол над тази страна.

- Как мислите, кой ще остане по-дълго? Путин или Лукашенко?

- Имам чувството, че те май ще си тръгнат почти едновременно. При това, може би дори в някаква връзка. Но ситуацията на единия от тях все пак ще е по-добра. Нали знаете, на живото куче му е по-добре отколкото на умрелия лъв?

Интервю на Дмитрий Гордон, Източник: Faktor.bg