Илиян Василев: Причината за неизгодните условия по аферата с "Боташ" е монетарна, извън договора. Нарича се корупция

Още веднъж за аферата с Боташ и "уверенията" на архитекта й Владимир Малинов, че договорът може да бъде превърнат в печеливш.
Основната теза, която се лансира, е проста: ако се увеличат количествата, договорът ще "излезе на плюс".
Нищо подобно. В най-добрия случай могат да се намалят загубите – но не и да се генерира печалба.
Поводът е ясен – Малинов отново се позиционира за министър, с аргумента, че може да "извади" правителството на Румен Радев от капана "Боташ", в който го вкара сам. Тази теза се повтаря и от други "експерти" на повикване.
Истината е проста: този договор не може да стане печеливш, защото е непроменим.
Причината е в самата му структура. Тарифата, заложена в term sheet-а, е в пъти над пазарните нива – над 9 евро/МВтч. Това е системен дефект, а не временен дисбаланс. Каквито и количества да се "умножават" по тази цена, резултатът остава отрицателен.
Няма механизъм, по който тази премия над пазарната цена да бъде компенсирана. Дори да се търси оптимизация по веригата, по-евтин газ, по-ниска норма на търговска надценка, разликата остава – като директна загуба или като пропусната полза. Това не е пазарно уравнение, а фиксирана тежест.
Единственият реалистичен подход беше очертан от сегашния екип на Министерството на енергетиката – да се създаде насрещен интерес за турската страна чрез бъдещи сделки, например разширение на капацитета при Странджа. Това е стратегически интерес за Боташ и практически единственият лост за преговори.
Но и този подход има цена – отказ от други потенциални ползи.
С други думи: няма "магическо решение". Има само управление и ограничаване на щетите.
Дамоклевият меч остава. Ако се спазват стриктно счетоводните стандарти и се отчетат задълженията към Боташ, балансите на Булгаргаз ще светнат в ярко червено. Това неизбежно поставя въпроса за неплатежоспособност – решение, което ръководството не може безкрайно да отлага.
Остава и по-дълбокият въпрос – защо договорът е фиксиран за 13 години напред.
Ако изключим хипотезата за некомпетентност – а тя трудно издържа – остава друга логика: корист, която може да се изведе от асиметрията във времето на ползите. Турската страна е осигурила дългосрочни, гарантирани приходи чрез високите тарифи, които ги е разхвърлила за 13 години. От българска страна обаче ползите, след като ги няма "в договора", вероятно са реализирани "извън договора" в началото. Защото при изпълнението има само калкулирани загуби.
И тук логиката е проста: когато едната страна печели устойчиво във времето, а другата приема неизгодни условия, но не е глупава, очевидно има причина. И тя е монетарна, извън договора. Нарича се корупция.
Можете и да получите представа за размера и, макар и бегла. Ако приемем, че ползите от двете страни са относително съизмерими, но са различни във времето, то размера на ползите от бг страна са нетната текуща стойност в началото на договора на ползите за Турция през всичките 13 години, дисконтирани или намалени за корупция - това, че сумите са извън договора.
И така имате избори - или са най-големите глупаци (Малинов не е) или някои по веригата са приватизирали ползите от договора, а други са останали "глупаци". Можете ли да отгатнете кои са в тези роли?
Илиян Василев, Фейсбук




.jpg)































