Митовете около сръбския наркобос Сретен Йосич продължават да се разгарят с пълна сила. Подозираният в 23 поръчкови убийства международен бандит бе арестуван от Бойко Борисов през 2002 година в София и от тогава се превърна в негова заплаха. Адвокат на Йосич по време на делото за екстрадицията му до Холандия бе Людмил Рангелов. С него разговаряха колегите от Блиц, препубликуваме интервюто им, пише "Флагман".

- Адвокат Рангелов, Вие защитавахте известния не само в България, но и в Европа сръбски наркобарон Сретен Йосич. Какви са спомените Ви от него?

- Спомените ми от Сретен Йосич продължават да са доста свежи, защото той беше една по-особена личност в сравнение с други криминални авторитети, с които се бях срещал. Сретен Йосич беше напълно овладян и спокоен човек.  Той ясно си даваше сметка за ситуацията, в която се намира и не се притесняваше от евентуалното развитие на процедурата, с която се искаше неговата екстрадиция от България.  Йосич имаше хубаво чувство за хумор. Сръбският език позволява вербално това чувство да се изразява много интересно. Със Сретен имахме много срещи по времето, в което той беше в софийския арест.  Почти всеки ден се виждахме, за да обсъждаме ситуацията около неговата екстрадиция и възможността това да не се случи или ако се случи да преценяваме какво ще е развитието, ако той бъде предаден на Холандия. Правехме прогнози на базата на информацията, която той ми даваше.  

- Оптимист ли беше Сретен Йосич, че ще излезе сух от обвиненията? 

-Категорично! Сретен Йосич беше напълно убеден, че онова, за което Холандската държава го искаше, няма да бъде доказано. А дали е извършвал нещата, за които го обвиняваха и издирваха, той не беше споделял с мен. Но той беше сигурен, че няма доказателства срещу него. А го обвиняваха в няколко убийства на мафиотски босове от Холандия.

- Кой е най-интересният спомен, който пазите от Сретен Йосич?

- Може би най-интересният спомен беше при неговото изправяне пред Софийският апелативен съд, който окончателно трябваше да се произнесе за екстрадицията му. Понеже съдебното заседание се проведе в залата за свиждания към Софийският централен затвор, Сретен беше доведен с качулка на главата и белезници. Поставиха го на един стол, който беше далеч от съдебният състав. Около Йосич имаше няколко униформени охранители. Председателката на съдебния състав, който беше съставен само от дами, помоли да му свалят качулката, а след това каза да му махнат и белезниците. Тогава настъпи суетня. Последваха консултации за това дали белезниците му да бъдат свалени. В момента, в който качулката на Йосич бе свалена, той се усмихна и поздрави съдиите.  Създаде се веднага комуникация между лице, за което предстои да се реши дали да бъде екстрадирано и съда. Това беше интересен момент от срещите ми със Сретен Йосич. И другото впечатляващо, което ми остана като спомен беше изключително големия конвой от автомобили, който го съпровождаше от ареста на Транспортна полиция, който се намираше в района Централна гара до военното летище в квартал "Враждебна". Колоната от автомобили, която съпровождаше Йосич беше невероятно голяма. Кортежът включваше три еднакви микробуса, за да не се знае, в кой от тях пътува той.  Сретен Йосич беше свален от автомобила и качен на самолета за Холандия освен с бронежилетка и с каска на главата, която приличаше на метален скафандър. Тези изключителни мерки за сигурност се налагаха, защото имаше съмнения, че той може да бъде убит по време на транспортирането му. Сретен Йосич бе качен на самолета за Холандия при свръх мерки за сигурност

- Отмъстителен ли е Сретен Йосич?

- Трудно мога да кажа, ако съдя само по контактите ми с него. Но по отношение на онова, което след това съм чул мога да кажа, че това е човек, който държи да накаже тези, които по някакъв начин са го подвели. Сретен Йосич не е отмъстителен ей така за нищо или просто като черта на характера му, но в ъндърграудна, в който се е наложил правилата са такива - не можеш да прецакаш някого и да не получиш възмездие. 

- След екстрадицията на Йосич Бойко Борисов, който по това време беше главен секретар на МВР започна да се движи с охрана. След това Борисов бе атакуван заради многобройните си гардове, но не е ли очаквано да бъдат взети мерки от държавата за сигурността му, след като той има главна заслуга за арестуването на Сретен Йосич?

- Твърде много време мина и твърде много неща се промениха, но наистина си спомням, че имаше въпрос към Борисов дали се страхува от Сретен Йосич. И той тогава отговори, че не познава жив човек, който да не се страхува от Йосич.  Но мисля, че тези отношения и тази острота отдавна е приключила. Всеки се развива. Очевидно е, че Сретен Йосич няма да се върне като криминален бос. Достатъчно добре е уредил живота си, за да може по нататък да го живее спокойно.   

- Коя мафия е по-силна - сръбската или българската?

- Моята преценка е, че категорично сръбската мафия е по-силна от българската! Според мен важните причини са две. Първата е, че в Сърбия в продължение на 7 години имаше война. Това даде достъп до оръжие и доведе до ожесточаване, убийства, кланета и стрелби. Продуцираха се хора от криминалните среди.  Това на първо място. И второ - Югоембаргото, което беше пряко свързано с войната даде възможност да се правят големи пари. Това създаде среда, която квалифицира сръбската мафия на по-високо ниво от българската. Не че българската мафия е за подценяване...

- Вашата кариера на адвокат стартира през 90-те години, когато бяха извършени множество поръчкови убийства. Смятате ли, че все някога ще бъдат разкрити екзекуциите на Андрей Луканов, Илия Павлов и Емил Кюлев?

- Не. Имам вече достататъчно дълъг опит в наказателното право въобще и в разследването, за да се надявам, че 20 години след едно престъпно деяние могат да се съберат годни доказателства за такива тежки престъпления каквито са убийствата.  Може да се случи така, че да има подозрения. Може да има опити да се намери поръчител или извършител на убийство, но да се стигне до осъдителни присъди вече 15-20 години след престъплението, е невъзможно.

-Защо сте такъв песимист - заради дългия времеви период от убийствата или заради нежеланието на определени структури да ги разкрият?

- По две причини. Първата е времевият период. Втората е защото в органите на МВР и другите оперативни служби прекалено често настъпват промени не само на високите ръководни постове, но и на по-ниските нива. Разследването на едно престъпление си има своята историчност, има предаване на информацията, запознаване с детайли в продъллжение на много години. Когато един участник в разследването го преместят на съвсем различна работа или го уволнят или пенсионират се губи връзката с колегите му.  Новите служители вече не се чувстват отговорни за това, че едно престъпление, което се е случило десетилетия преди тях не е разкрито. Може по тези случаи, за които ме питате да не е работено както трябва.  Виждате, че нашето общество е много динамично и постоянно възникват въпроси, които то поставя като водещи и спешни. Всичко останало се загърбва.  Така че причините поради мисля, че няма да бъдат разкрити тези убийства са както дългото време, което е минало, така и липсата на същинска приемственост в тяхното разследване.