Президентът на САЩ обяви решимостта си да нанесе удар по Сирия. А с какво оръжие именно? И ако положението достигне до отговор от страна на Русия, то с какво ще отговори тя? Върху това размишляват военните експерти, цитирани от руската телевизия „Царьград ТВ“.

Доналд Тръмп в сряда публикува милитаристичен коментар в социалната мрежа „Туитър“: „Русия обещава да сваля всяка ракета, всички ракети, изстреляни по Сирия. Подготви се, Русия, защото те ще пристигат – хубави, нови и „умни“. Вие не трябва да сте партньори с убиващото с газ животно, което убива своя народ и се наслаждава на това“, написа президентът на САЩ.

Ако Западът нанесе удар, тогава с какво? Ако Тръмп обещава просто „нови и умни“ ракети, то американското издание The National Interest вече разкри конкретните названия – това ще бъдат „Томахоук“ и AGM-86С.

Те в момента са на въоръжение в следните американски кораби в близост до театъра на бойните действия: ракетните ескадрени миноносци клас „Арли Бърк“ – „Доналд Кук" (DDG-75) и „Карни“ (DDG-64), атомните подводници „Джорджия“ (SSGN 729) клас „Охайо“ и „Джон Уорнър“ (SSN-785) клас „Вирджиния“.
Освен това, по данни на пресата, близо до театъра на бойните действия се намират десантният хеликоптероносач клас „Иво Джима“ „Триполи“ (LPH-10), а също така френската фрегата D650.

С какво възнамеряват да стрелят

Какво представляват основните ударни инструменти на тази групировки – многоцелевите крилати ракети за универсално базиране „Томахоук“ и крилатата ракета с въздушно изстрелване AGM-86?

И двете са доста стари, разработването им започва още през 70-те години. Въпреки това те са добри ракети, при това неведнъж модернизирани.
Основната е, разбира се, „Томахоук“. На първо място тя е универсална, докато за изстрелването на AGM-86 е приспособен единствено стратегическият бомбардировач В-52, а на второ място те са многобройни и добре отработени.

Основната особеност на тази ракета е възможността да извършва полета на пределно малка височина със следване на релефа на местността. Към достойнствата ѝ се отнася високата точност, доброто равнище на маскировка от инфрачервено, радио и визуално откриване, както и значителния обхват на действие – до 2500 км.

Недостатъците ѝ, между другото са също сериозни – особено при настоящите руски средства за радиоелектронна борба: уязвимост на радиовисотомера към радарно заглушаване, малка скорост на полета – дозвукова, относително голяма забележимост за средствата за ПРО. Не е трудно да се свалят тези ракети, което го направи, например Югославия, или да се отклонят, както демонстрира последният удар по Сирия, когато до целта достигнаха не повече от половината изстреляни ракети, а реални щети нанесоха едва една пета от тях.

Що се отнася до AGM-86C CALCM, то обхватът ѝ е 200-400 км, скоростта е също дозвукова, мощността и е до 1,5 тона тротил (според модификацията). Хубава ракета, мощна, но да кажем просто, че не е най-силния съперник за руската С-400 с нейния обхват за откриване на цели от 600 км. и гранична зона за прикритие от 400 км.

Системите за радиоелектронна борба на Русия изобщо не оставят шанс на американските ракети – всички помнят как онзи прословут ескадрен миноносец „Доналд Кук“ бе заслепен, оглушен и доведен до неуправляемо състояние чрез Л-175В „Хибин“, напълно заглушил през 2014 г. електронната активност на американския кораб. Оттогава този комплекс, както бе обявено е допълнително модернизиран и възможностите му са се повишили.

А и „Хибин“ е малогабаритен комплекс за самолети. А в Сирия, както се съобщава е разгърнат и комплексът за радиоелектронна борба „Красуха-4“. Характеристиките му са засекретени, но казват, че са в пъти по-големи отколкото на „Хибин“.

Самолети и прочее дреболии

Освен това в медиите се твърди, че в удара могат да бъдат задействани ударни самолети на западната коалиция.

Засега самолетоносачните групи на САЩ не трябва да се броят. Съобщава се единствено, че от САЩ към Средиземно море се движи ударна група начело със самолетоносача „Хари Труман“. Той ще достигне до театъра на бойни действия най-много след 10 дни. А тогава или всичко ще бъде решено, или тази самолетоносачна ударна група ще изиграе същата роля като другите самолетоносачни ударни групи, приближаващи Северна Корея – поперчиха се, сплашваха, проведоха учения и тихо се разпръснаха по Тихия океан.

Но при удара могат да бъдат задействани и американски и британски (ако последните се решат на това) самолети. Но техните характеристики са известни, особено в сравнение с руските самолети. Описани са редица случаи, когато най-новите прехвалени Ф-22 и Ф-35 предпочитат да бягат при приближаване на руския Су-34. Не са страшен противник и за батареите за ПРО С-400 и дори С-300.

Не, никой не спори обратното - средствата за ПРО си имат своите ограничения. На първо място, така да се каже, количествени: срещу масирана атака от голям брой крилати ракети, те не могат да устоят. Просто ще бъдат потопени от числено превъзходство.

Но кой казва, че руските военни ще чакат да бъдат смазани от числено превъзходство? Началникът на Генералния щаб, генерал Герасимов, не каза напразно, че ще се свалят не само ракети, но и техните носители. Какъв е смисълът да чакаш, докато ескадреният миноносец презарежда своите пускови установки, когато две ракети „Оникс“ или един „Калибър“ стигат, за да спасиш екипажа му от работа? А нали има и самолети, които могат да се снабдят с противокорабни ракети Х-35. С тях всичко, което е до 5000 тона водоизместимост, надеждно ще се премести на дъното на морето.

Но самолетите биват снабдявани обикновено с две ракети.

Източник: Агенция "Фокус"