Румен Радев неизбежно ще се опита да изхвърли част от пропутинския си товар зад борда

Румен Радев неизбежно ще се опита да изхвърли част от пропутинския си товар зад борда. Той добре разбира, че влизането в реалната партийна политика с ясно изразен "кремълски" профил не носи изборна победа в проевропейска България. Пък и Путин и толкова силно дискредитиран, че не става за морална и геополитическа опора по никакъв начин.
Българското общество може да търпи двусмислие, мълчание и тактически уклони, но не и откровена геополитическа лоялност към Москва, особено в условията на война в Украйна, на морален и физически срив в Русия. В този смисъл Радев е изправен пред елементарна политическа необходимост – или да се преопакова, или да остане в периферията.
Този рефлекс не е нов. Навремето Борисов пръв усети смяната на вятъра. За броени дни той се превърна от удобен балкански чалга играч в "глобален българин", плътно прилепна до Меркел и европейския мейнстрийм, за да си купи международна легитимност. Радев няма този лукс - нито един европейски лидер не е негова "Меркел".
И сега, както при Борисов, това няма да бъде идейна трансформация, а прагматична адаптация – жест към външните партньори, че България остава "на правилната страна", независимо от реалното съдържание на управлението.
Именно този модел днес се опитва да възпроизведе и Радев. Но тук се появява фундаментален проблем: носителите на неговата "европейска" метаморфоза. Пълен абсурд е тя да бъде защитавана и обяснявана от фигури като ярко изразения путинофил Слави Василев и дългогодишния "червен" апаратчик Антон Кутев. Когато посланиците на промяната са именно хората, които десетилетия наред са били част от архитектурата на статуквото, всяка заявка за нов път звучи фалшиво.
Това не е просто въпрос на лоша комуникация или неудачен подбор на говорители. Това е структурен проблем. Няма как един проект да претендира за геополитическа и морална трансформация, ако лицата, които го легитимират публично, са органично свързани с стария модел на зависимост, конформизъм и двойна игра. В политиката символите имат значение, а биографиите тежат повече от декларациите.
Затова и "новият път" на президента започва да прилича не на излизане от задънената улица, а на добре познато връщане към нея. Смяна на опаковката, без промяна на съдържанието; нови лозунги, но със стари гласове; обещание за дистанция от Москва, артикулирано от хора, които никога не са се дистанцирали от нея. Това не е стратегия за пробив, а рецепта за възпроизводство на същия хибриден модел, който България познава от години.
В крайна сметка въпросът не е дали Радев ще опита да се "европеизира" – това си е негова преценка. Въпросът е дали някой ще му повярва, когато тази метаморфоза се извършва под режисурата на същите фигури, които олицетворяват всичко, от което уж трябва да се бяга.
Илиян Василев, Фейсбук



























.jpg)







