Ситуацията с т.н шпионски скандал, който е зле прикрит опит за замазване на скандалното дългогодишно бездействие на българските власти срещу руската хибридна война против страната ни, може да бъде свързана с Тодор Живков не само по хумористична линия. Както вече няколко пъти отбелязах, той претендираше да са е крил от полицията в царско време, а саркастичното ехо на тези твърдения повтаряше, че всъщност полицията не го е търсила.

Има обаче и втори план на аналогията с Живков, която по горния показател е обратна, доколкото русофилите тук  наистина не се крият и досега поне не бяха търсени от полицията за явната им антидържавна дейност. Възниква въпросът за прословутите 80 роцента от българите, който били русофили, както упорито твърдят руските посланици и прочее проводници на руското влияние у нас.

Много пъти съм поставял въпроса откъде в руското посолство знаят за тези 80 процента и защо не споделят с нас методиката си на изчисление. Как точно руските велможи мерят в проценти любовта към себе си в България?

Ето какво е било сервирано на Кремъл като проучване на нагласите на българите по въпроса за русофилството. Дори и да са напомпани данните за проруските настроения на българските граждани, за да се харесат на възложителя, те са далеч от размахваните 80 процента.

Цитирам “Свободна Европа “ за възложеното на социолога Живко Георгиев допитване, заради което е станал обект на разпитване във връзка с т.н. шпионски скандал:

“Николай Малинов възлага от името на ( шпионската руска централа – бел. ИИ) РИСИ провеждане на изследване на „G Consulting“, чийто изпълнителен директор е Живко Георгиев. Проучването е проведено от 1 до 15 юли 2016 г. Резултатите показват високо недоверие към институциите и неудовлетвореност, солиден потенциал за протестен вот и „необичайни за последното десетилетие равнища на тревожност“. Данните показват също нарастваща подкрепа за Русия и спадаща за САЩ, ЕС и НАТО. 12% са се обявили за категорични русофили, а 25% за умерени. Две трети от анкетираните са казали, че „България трябва в максимална степен да възстанови и поддържа приятелски отношения с Русия“.https://www.svobodnaevropa.bg/a/30156498.html

Колкото и да е фалшив патосът на българските власти, открили най-после бушуващата тук руска хибридна война, все пак едно става ясно: няма нищо подобно на 80 сто русофилстващи българи. Ако имаше такова огромно мнозинство нашенци на страната на чуждата страна, българската държава и прогледналите й за очевидното положение нейни служби щяха да продължават да спят (про)мечешкия си сън и да се правят на разсеяни за разсейките на русофилската зараза. Бойко Борисов и неговата компания никога не се изправят срещу силни и големи фактори. Направили са си сметката и този път. 

Това също е руски синдром. Путин редовно мачка без задръжки по-слаби съседи, но на Тръмп и Америка прави мили очи с надежда за взаимност.

Точно както при преврата срещу Тодор Живков през ноември 1989 г., който не беше защитен публично от практически нито един “революционер” от онези, които три десетилетия и половина му се кълняха във вярност, така и русофилите си подвиха опашката сега. Колкото и да им подвикват окуражаващо от Кремъл, че са много – цели 80 процента от народа, те явно съзнават фалша на тази бакалска сметка. За разлика от друг път, когато се ползваха от добродушното поощрение на властите, този път русофилите ги няма с техните знамена, тупани, факли и клади, каквито обичат да палят край МОЧА на своите сакрални чествания под звуците на съветски маршове на годишнини от съветския календар.

Тази липса на публична реакция на тълпата напомня и на изпокриването на другарите и другарките по време на проточилото се събаряне на мавзолея на техния вожд и учител Георги Димитров преди 20 години. Защото на слугуващите на чуждата идеология и интереси не им се воюва с превъзхождащ ги противник, размахал ( макар и за пръв път) белезници на поне един от тях. Болшевиките си искат болшинството и едва тогава в тях се задейства инстинктът на глутницата, който им дава силата да се правят на смелчаци.

Колко малко им трябваше да се кротнат! Хем са възмутени до дъното на влюбените им в чуждата държава души, хем не смеят да се обадят. Е, когато се почувстват между свои насред  море от себеподобни край водоема “Копринка”, със сигурност ще си възвърнат обичайния си войнствен вид. 

Този урок обаче не е повод да похвалим престрашилите се български управници да посегнат на най-милото на московската пета колона. Те, в лицето на своя водач Борисов, също се застраховаха. Сигналът за руския шпионаж бил подаден от партньорска служба, подхвърли той извинително.

Ами ако нямаше такъв сигнал? Нямаше да има и такава постановка, чрез която Борисов ухажва конкуренцията си сред прозападните избиратели в условията на предизборна кампания, в която те могат да наклонят везните на резултата в столицата така, че да прекъснат абонамента му на победител, нарушаван досега само от левите на президентския вот преди 3 години.

Какво би трябвало да каже най-овластеният човек в държавата, в която има обвинени за шпионаж в полза на друга държава? Въпросът е реторичен, но вместо да поеме отговорността Борисов застана в оправдателна поза и заяви, че не ставало дума да се обвинява Русия в шпионаж, макар съответният член, по който Николай Малинов е задържан и обвинен ясно говори за шпионаж в полза на чужда държава. 

Отгоре на всичко Борисов трогателно се изповяда, че научил за арестите на русофилите от…новините. Също като руският посланик Макаров, на когото обаче му отива да послъгва, защото не би трябвало да знае предварително и да се издава като участник в схемата с размяна на услуги, след която Москва ще поиска от София да се докаже като лоялен партньор в партер по въпроса за газопровода “Турски поток” и особено по темата за атомната мечта на Русия да се укрепи двойно на територията на европейска България с още една ядрена база, планирана да увековечи руския ядрен шантаж с нова централа край концлагера в Белене. 

НА СНИМКАТА:  Руският премиер Дмитрий Медведев открои през януари 2014 г. Светлана Шаренкова и Димитър Иванов като единствените  чуждестранни носители на награда за руски медии на стойност 1 млн. рубли (еквивалента  на 12 835 евро по курса на деня). Българските служби обаче, които сега задават въпроси за поощряването на руската пропагандна в България, “не знаят” това.