"Газпром" отказва намаление до равнищата на борсовите цени само на България
“Газпром” рискува подновяване на антитръстовото дело, което ЕК водеше срещу руския газовия концерн по подозрения за злоупотреба с господстващо положение на пазара в Източна Европа, научи EURACTIV.bg. Делото може отново да влезе в актуалния дневен ред на ЕК и засяга позиционирането на руската компания на пазарите в осем държави от Източна Европа.
Българският държавен газов достачик “Булгаргаз” се готви да поиска от Комисията подновяване на антимонополната процедура срещу “Газпром” зарад отказа на руската компания да изпълни едно от основните си обещания към ЕК, с които делото беше спряно. Става въпрос за поетия от “Газпром” ангажимент цените на руския газ за осемте страни членки да съответстват на средните пазарни цени в ЕС.
На 24 май 2018 г. Европейската комисия, в лицето на зам.-председателят по политиката на конкуренция Маргрете Вестегер, прекрати антимонополното си разследване срещу “Газпром”. Делото продължи седем години и приключи без глоба, но с едно важно условие – руската компания да намали цените и престане да пречи на конкурентни доставчици.
Разследването се отнася до предполагаеми злоупотреби на “Газпром” с доминиращото си положение на пазарите в България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия.
В хода на делото ясно беше определено кои са пазарните цени на природния газ в Европа. Това са цените на континенталните хъбове, както и средните гранични цени за Германия, Франция и Италия.
В сравнение с тях цената на руския газ за България не будеше тревоги в периода до края на 2018 г. Отклоненията започнаха да се забелязват от началото на 2019 г., когато борсовите (хъбовите) котировки тръгнаха значително надолу.
Както информира “Булгаргаз”, българското искане за предоговаряне на цената е било изпратено още в началото на август миналата година, а срокът за постигане на споразумение между двете страни е изтекъл, без да се постигне резултат 120 дни по-късно (в началото на декември).
Преговорите между “Булгаргаз” и “Газпром” през последната половин година са водени интензивно, но безрезултатно. Липсата на отговор на поредицата от български предложения е начин “Газпром” да забави процеса на преразглеждане на цената по договора. Очевидно не е налице стремеж от руската страна за постигане на споразумение.
Междувременно ЕК публикува официални данни за граничните цени на природния газ през третото тримесечие на 2019 г. От редовния доклад на Комисията стана ясно, че седем от осемте страни по антитръстовото дело вече са получили от “Газпром” намаление на доставните си цени, така че за тях ангажиментът на руския доставчик към ЕК е изпълнен. Това са Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.
Така България се превърна в единствената страна по делото (между ЕК и “Газпром”, номер AT.39816 – б.р.), на която Газпром отказва намаление до равнищата на борсовите цени в предвидения срок от 120 дни за доброволно уреждане на въпроса.
За третото тримесечие на 2019 г. България се превърна в страната с най-скъпия газ в ЕС. Данните за четвъртото тримесечие вероятно ще потвърдят това положение.
Затова “Булгаргаз” се е подготвил да поиска подкрепа от Европейската комисия, като целта е “Газпром” да спази доброволно поетите ангажименти по делото. При това има риск за руската страна антитръстовата процедура да бъде подновена. Ако това се случи, над “Газпром” отново ще надвисне опасността от заплащане на огромна глоба – нещо, което компанията предотврати с доброволното поемане на ангажименти.
Българският газов сектор не за първи път се сблъсква с нежеланието на “Газпром” да преговаря за по-добри търговски условия. През десетилетията назад тези искания редовно са удряли в “бетонна стена”, главно заради факта, че почти 100% от потреблението на природен газ в страната се осигурява с доставки от Русия.
Тези реалности обаче също са в процес на промяна. Както стана известно, през миналата година за първи път “Булгаргаз” успя да внесе 500 млн. куб. м. газ от други доставчици на по-изгодни цени от руските. Голяма част от тези количества са от американски втечнен газ (LNG). За сравнение цялото годишно потребление на страната се оценява на 3 млрд. куб. метра.
Твърде възможно е до края на февруари тази година “Булгаргаз” да се обърне директно към Европейската комисия в качеството й на европейски орган за защита на конкуренцията, за да съобщи за новите нарушения на “Газпром”, свързани с продължаващата злоупотреба с господстващо положение на руския доставчик, чрез налагане на непазарни цени за българските потребители на природен газ, най-високите в ЕС.
Защо “Газпром” протака преговорите и рискува ново отваряне на делото, по което го заплашваха тежки санкции?
Причината в случая едва ли е пренебрежението към “малка България”, наричана в миналото също и “най-верният съюзник на СССР”. По-вероятно е “Газпром” и политиците над него да се опитват да използват цената на синьото гориво като инструмент за натиск върху българските власти по други важни за Русия енергийни проекти – продължението на газовия „Турски поток“ през територията на България под името „Балкански поток“ и подновената реализация на АЕЦ „Белене“. Европа обаче едва ли ще позволи употребата на „газова бухалка“ на своя енергиен пазар, нито в политиката на Общността.
В същото време става ясно, че българската компания активно търси алтернативни заместващи доставки. Интересът на чуждестранни компании за партньорство с “Булгаргаз” расте с бързи темпове, особено след успешните стъпки за реална диверсификация на източниците на газ през 2019 г. и 2020 г.
В търсене на алтернативи българското правителство взе решение на 8 януари тази година „Булгаргаз“ да резервира капацитет на бъдещия терминал за втечнен природен газ край гръцкото пристанище Александруполис. Решението на българската държава е Булгаргаз да резервира до 500 млн. куб. метра на година за период от три до пет години.
Очакванията са бъдещият терминал край Александруполис да се превърне в реална алтернатива за диверсификация. Предвид скорошното посещение на българската делегация в САЩ, водена от министър Петкова, по всяка вероятност българската страна вече преговаря и за директни доставки на евтин втечнен природен газ от САЩ.
Дългосрочният договор на “Булгаргаз” с “Газпром” ще изтече в края на 2022 г. Пред българската страна може би вече стои въпрос редно ли е да се работи с партньор, който отказва да се съобразява с условията на пазара и се опитва да се възползва от господстващото си положение на региона.
Единствено значително намаление на цената на руския газ за България ще гарантира изпълнението на договор с “Газпром” през оставащите три години, както и перспектива за продължаване на сътрудничеството.
Георги Готев | EURACTIV BULGARIA